весела, весело, мн. весели, прил.
1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. Весел човек. Много си весел днес.
2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. Весело лице. Весела песен. Весели краски.
3. Прен. Разг. За растение, цвят – свеж, неувяхнал. Много са весели тая сутрин цветята.
4. Който буди смях. Весела история. Весела пиеска.
? нареч. весело. Говоря весело.
? същ. веселост, веселостта, ж.
