Богоявление – един от най-почитаните празници в България. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос бил кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Затова в този ден хората празнуват именните си дни с имената на Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка.
Празникът е тесно свързан с водата и къпането в студена вода. След службата в храма, свещениците заедно с оживена тълпа отиват до най-близката река или езеро, където е планирано да се хвърля във водата кръст. Този вълнуващ спектакъл събира не само вярващите, но и тълпа от зяпачи. Да изваждат кръста от водата обикновено се подготвят млади мъже. Смята се, че този, който първи извади от водата хвърленият от свещеника кръст, през цялата година ще има успех и здраве. Друга легенда гласи, че ако кръстът във водата замръзне го очавка богат урожай.
Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.
На този ден също се празнува рождения ден на великия син на българския народ Христо Ботев, краткият, но ярък живот, който е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.
На Богоявление се практикува обичаят да се скача в река, за да се извади хвърленият от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната Църква не забранява изрично жени да участват в ритуала.[2]
С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.
Според народното вярване през нощта срещу Йордановден „небето се отваря“. Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ. На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си „за здраве“. Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.
Името на празника – Мъжки Водици – идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, млаоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: „Х-а-а-а-са!“ – от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми – водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани.
Църковен празник
На този ден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р.Йордан. По време на кръщенето небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: „Това е Моят възлюбен Син , в Когото е Моето благоволение“. Христос се потапя трикратно във водите на р.Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на „смъртта“ и „възкресението“: умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.
Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
