Преп. Анастасий Струмишки

Името е с гръцки произход и значи „възкресение“ – от ana („горе“) и stasis („ставане“).

Именници

Анастас, Анастасия, Сия, Сиян, Сияна, Анастаси, Анастасий

Житието на светеца

Роден е около 1774 г. в село Радовиш (днешният Радовиш) в Струмишката епархия, в Македония. Светското му име е Спас. На двадесет заминава да си търси прехраната в Солун и постъпва като помощник при майстор оръжейник.

Краят му идва от една дребна случка. При опит да изнесе няколко турски носии без мито, облечен по турски, Спас влиза в спор с митничарите. Те поискват да произнесе „салават“ – кратката изповед на мохамеданската вяра – за да докаже, че е мюсюлманин. Младежът се смущава и това е достатъчно: започват да го бият.

Преп. Анастасий Струмишки – 29 август

Следва натиск – първо от началника на митницата, с хитрости и обещания за охолен живот, ако приеме исляма. Отказва. Изпращат го при съдията, който също опитва да го отклони от вярата и също не успява. Тогава го пребиват, оковават го и го хвърлят в тъмница.

Три дни го увещават и мъчат, после го отвеждат при моллата. И там го подкупват, и там се убеждават в непреклонността му. Мъченията стават жестоки, но отговорът му е един и същ: „Християнин съм! Не се отричам от вярата си!“

Моллата нарежда да го обесят извън градската стена, при така наречената „Нова порта“. По пътя към лобното място изнемощелият Спас пада и издъхва – 8 август 1794 г.

Скоро след смъртта му преподобният Никодим Агиорит написва житието и определя паметта му за 8 август. Защо в книгата „Святые южных славян“ на архиепископ Филарет Черниговски, а оттам и в българския календар, той е преместен на 29 август, остава неизяснено.

Секновение – отсичането на главата на св. Йоан Кръстител

Двадесет и девети август носи и втори, много по-известен празник.

Св. Йоан е наречен Предтеча, защото върви пред Христос и говори за Него. В река Йордан кръщава мнозина, а накрая и самия Христос. В Юдея е почитан човек – но точно това го погубва. Ирод нарежда да му отсекат главата и да я поднесат на блюдо.

Защо „Секновение“

Народното име идва от друго сечене. Според поверието на този ден „денят и нощта се стигат“ – изравняват се, „осичат се“ – и оттам нататък започва да застудява.

Секновение бележи края на лятото. Водата в изворите и реките изстива и вече не става за къпане; който наруши забраната, „ще се пресече“.

В този ден змиите и гущерите тръгват към зимовищата си – към пещерата на змийския цар накрай света. Заедно с тях се прибират и змейовете, самодивите, самовилите и русалките. Оттук нататък, вярва се, по земята няма нито опасни влечуги, нито демони.

Един от най-лошите дни в годината

Тъкмо това движение на влечуги и духове прави празника опасен в народната представа – той е праг между два сезона, а праговете винаги са несигурни.

Затова и забраните са много и се спазват строго.

Никаква работа не се върши – против порязване и рани.

Не се яде нищо червено – дини, ябълки, домати – и не се пие червено вино. Причината е пряка: пролятата кръв на светеца.

Следи се на кой ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година: не се започва нищо ново и се спазват същите забрани.

По места през нощта палят огньове против злите сили. Работа не се хваща, но диви плодове – дренки и киселици – се събират за зимнина.

Празникът има и още едно име – Иван-Коприван, защото според легендата отсечената глава била хвърлена в копривата.

Трите дни на един светец

Заедно с Еньовден и Ивановден Секновение затваря един кръг. Църковният календар посвещава на Йоан Кръстител три дни, които следват целия човешки път: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение).

А народният календар слага върху същата дата и своя смисъл – смъртта на лятото. Двете значения се събират в едно име и това едва ли е случайно.

📅 Именни дни през този месец