Обичаи за Цветница

Датата е подвижна: неделята след Лазаровден, точно седмица преди Великден.

Това е денят на цветята, на младостта и на започващия живот. Имената му са различни според мястото – Куклинден, Вая, Цветна неделя, Връбница – но поводът навсякъде е един: Христос влиза в Йерусалим и Го посрещат с палмови и маслинови клонки.

👉Изберете пожелание за Цветница

Обичаите на деня:

Богослужението всъщност започва още в късния следобед на Лазаровден и продължава на самата Цветница.

Защо върба, а не палма? По простата причина, че палми у нас няма, а върбата е дървото, което се разпуква първо след зимата. Нейните клонки заместват палмовите листа, с които според преданието посрещат Христос, влизащ в града възседнал магаре. Тъкмо това е причината празникът да носи и името Връбница.

Кършат ги още в събота, на Лазаровден, и на другия ден ги внасят в църквата – там ги освещават заедно с първите цветя, с нарочни за случая молитви.

След службата всеки си взема от осветените клонки и цветя. Едната част отива пред домашната икона или на кандилото – за да пази къщата. От останалото се сплита венче, което се окачва над входната врата и стои там до идната пролет, за да отбива уроки от цялото семейство. Празникът се чества от IV век насам, а молитвата в него си остава същата – Господ да не дава никому кръст, по-тежък от онзи, който може да носи.

Привечер момите и ергените излизат на лазарското хоро за последен път през тази пролет.

Какво се прави с върбата през годината

Обредите с върбовите клонки са много и по различни краища различни, но всички тръгват от едно – вярата в лечебната ѝ сила.

При тежко раждане бабата източвала вода трикратно през венчето и я подавала на родилката; по други места вместо това палела клонките и я обкадявала с дима.

За добитъка – със свежи венчета се кичели рогата, а разболее ли се животно, прекадявали го с дима от изсушените.

При урочасано дете умивали го с вода, в която е стояла осветената на Цветница върба – „за да се пръснат уроките“.

Срещу градушка венчето се изнасяло навън, а на места и се запалвало, щом се зададе тежък облак.

При болки в кръста хората се опасвали с осветената върба или слагали венчето върху болното място.

В нощвите също слагали от нея – за да не се завъдят червеи в брашното.

Задушницата, за която малко се говори

По някои краища и до днес се смята, че на този ден мъртвите чакат своите да се отбият при тях. Затова още в ранни зори жените поемат към гробищата, натоварени с върбови клонки, кадилница, стомна и наръч царевичак. Кадят, преливат плочите, забиват клонките до тях и накрая палят царевичните стъбла.

От понеделника след Цветница започва Страстната седмица – дните на страданието преди Възкресението.

Кумиченето

Следобед на Цветница – а по места още след пладне на Лазаровден – възрастни жени повеждат лазарките към реката, за да си изберат кума. Всяка мома свива венец от върба, който наричат търкалце или колелце. Пускат ги едновременно по водата и запяват:

„Лаленце се люлее сред зелени ливади,
не е било лаленце, ами е било детенце.
Майка му го будеше:
Стани, стани, детенце,
за да видиш лазарки!“

Чието венче отплува най-далеч, тя става кума. Понасят я на ръце с песни към селото, а оттам нататък до Великден ѝ говеят: не я заговарят, ако я срещнат, и не ѝ минават път. Мълчанието се вдига чак на втория великденски ден, когато цялата дружина се изсипва у тях – „за да ги опрости“ – и едва тогава ѝ проговарят. Носят ѝ обреден хляб, наречен кукла, с червено яйце в средата. Майка ѝ подрежда трапеза за всички и говеенето свършва.

Начинът на избиране не е еднакъв навсякъде. В Софийско теглят чоп. По други села нареждат върху дървена бухалка за пране толкова залъка, колкото са момите, и я пускат по течението – чийто залък стигне най-далеч, тя е кумата. После всички тръгват към нейния дом; по пътя тя играе, а останалите пеят: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. Стигнат ли, разделят си онова, което са събрали при лазаруването, и после сядат да ядат заедно. В Добруджа пък кумиченето изобщо не служи за избор на кума – по него гадаят коя мома ще се задоми първа, коя втора и така до края на годината.

Именници