Статии

На лъжата краката са къси

Защо хората лъжат?

Mоже ли да бъде определено, че всеки човек поне веднъж в живота си е лъгал по неволя или несъзнателно или повечето хора носят генетичен или възпитан морал? Трудно е да бъде определена лъжата като такава – дори и несъзнателно помислена или изречена, още по-трудно е да бъде убеден в противоречивото си поведение човек, обсебен от подобна патология. Непредвидените ситуации могат да бъдат повод и причина човек да изпитва страх от неочакваното. Всъщност положителният енергиен баланс е гарантиран само когато човек е спокоен или е изпитал силна емоция, но положителна.

На лъжата краката са къси и кармично
На лъжата краката са къси и кармично

Страх

Когато непредвидените ситуации са негативни или неочаквани заради обрата им, човек изпитва несигурност, страх и често пъти недоверие в самия себе си. За голямо съжаление много хора подхождат към подобни ситуации с нездравословен за тях страх, караш ги да използват дори и не толкова сериозни лъжи за да оправдаят някое свое действие или бездействие. Нездравословен е страхът, тъй като той води след себе си агресия, която поражда негативна енергия както в самия човек, така и в отсрещната страна, когато тя е разбрала, че е излъгана.

Представете си себе си в подобна ситуация или се досетете за такава, в която сте били излъгани несъзнателно или с определена цел. Последиците за двете страни – несъзнателно лъжещата и излъганата, могат да донесат доста негативна енергия между тях. Влизането в спорове и пререкания в подобни ситуации е енергиен ураган, който дори е способен да доведе до агресия.

Много често хората изричат несъзнателно лъжа, за да си спестят пререкания с гаджето, партньора, съдружник, шеф, прикривайки нещо съвсем несъзнателно, мислейки си, че то не не чак толкова важно и че ако бъде казана истината тя може да донесе повече негативни ситуации и спорове, отколкото ако човек излъже с цел добри взаимоотношения. Има българска поговорка, която доста добре описва подобни ситуации:

“На лъжата краката са къси”

Последиците от лъжата по неволя върху всеки, който борави с нея, вместо да бъде откровен, без значение от последствията могат да бъдат по-сериозни дори от истината за конкретна ситуация.

Това, което трупа всеки човек върху себе си като негативни структури, изричайки лъжи по неволя, човек може трудно да изчисти от вибрацията на душата си, тъй като всяко нещо, което не е истина, а лъжа, душата помни.

Прошка

Когато човек използва негативната сила на осъзнатата или неосъзнатата лъжа, идва моментът , в който душата търси път за спасение, в който да се освободи от негативното напрежение което я измъчва. Това е различно от чувството за съвест, което се заражда в съзнанието на човек, управлявано от мозъка, “виновен” за лъжите, които е измислил. Прошката може да бъде поискана от всеки човек, дори и от този, който не е съгрешил. Всъщност истинският християнин е този, който може да се обърне назад и да прости, дори и да не е направил грешка.

В източното православие е приета изповедта пред свещеник, като ритуал за пречистване на душата от грехове, като се казва: “Признат грях, половин грях” или „Признат грях, простен грях”. Ако грехът не е плътски, а е лъжовен и е към човек, без да пренебрегваме църковно приетия ритуал за изповед пред свещеник, е по-добре да бъде поискана прошка от човека, който е излъган, дори и несъзнателно. Това води след себе си освобождаване на душата и тялото, но и положително въздействие върху самите себе си и човека, от когото е поискана прошка.

Магия

Лъжата може да бъде наречена и автомагия, от която обаче всеки сам трябва да се измъкне. И отново в духа на българските поговорки:  “Това, което сам можеш да си го направиш, друг не може да ти го направи”, напълно описва личния механизъм за всеки един човек, без значение дали е излъгал несъзнателно или е направил нещо, което го е злепоставило или унижило пред другите, оказвайки се неточни и неправилни, въпреки личната си само убеденост в противното.

Всяка лъжа постлана като килим в опит за прикриване на мръсотията под него, всяко неоткровение правят уязвими всеки човек. И не уязвим от света, хората обитаващи го, тези, които най-често са негови съдници или спасители, от които никой няма нужда, а уязвими от самите себе си, защото всеки човек има нужда първо от себе си.

Поставяйки себе си като начало на своята собствена вселена, а не на чуждата, тогава той може да има самочувствието, че е истински човек, не защото неговия свят започва от него, а защото той е готов да греши, но и готов да си понесе последиците за своите грешки. Именно заради това, изповядвайки тази философия, имам и своя собствена поговорка , описваща хората неспособни да приемат последиците от своите грешки: “Когато човек е сгрешил, значи е бил готов и да поеме последствията си от своето поведение”. Тази поговорка може да се използва за много ситуации от житейския път и мъдрост на всеки един човек.

Да си откровен не е трудно, но лъжата за някои хора е занаят, без значение дали осъзнават или не какво изричат. Откровението се възпитава и е ценност, но не ни се предава генетично. Бъдете истински и откровени. Не позволявайте да бъдете лъгани и не използвайте лъжата, дори и в малки количества.

Sending
Оценка
5 (3 гласа)

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите