Летен Атанасовден на 5 юли – Средлято и обичаи 2027

Летен Атанасовден се отбелязва на 5 юли 2027 г.

На 5 юли църковният календар отбелязва св. Атанасий Атонски. Народът обаче нарича деня Средлято или Жътвар – защото лятото се преполовява и защото оттук тръгва жътвата.

Именници

Атанас, Атанаска, Наса, Наска, Наско, Насо, Насьо, Танас, Тано, Таньо, Тана, Танчо, Таня, Тасе, Таско, Тасо, Таша, Ташо, Ташко, Тина, Тинка, Тинко, Траян, Атанасия, Нася, Танаска, Таска, Траяна

Житието на св. Атанасий Атонски

Живял е през X век. Роден е в Трапезунд и при кръщението получава името Аврамий. Осиротява още в ранно детство; отглежда го благочестива инокиня.

По-късно заминава за Цариград и там се изучава в науките на времето си. Още като момче обаче го тегли друго – иночески живот в служба на Бога. Поставя се под ръководството на преподобни Михаил Малейн, а при пострига получава името Атанасий.

Оттам поема към Атон и се подлага на суров подвижнически живот, като полага усилия никой да не разбере нито колко е учен, нито на какво е способен. Не успява. Славата му се разчува – и заради знанието, и заради самия начин, по който живее. Почит му отдават дори видни сановници и пълководци на империята като Лъв и Никифор.

Летен Атанасовден

Когато Никифор става византийски император, започва щедро да го подпомага в градежа на светогорските манастири – и най-вече на онзи, който самият Атанасий основава и който днес познаваме като Великата лавра „Св. Атанасий Атонски“.

Приписват му и дар да върши чудеса. С упорита молитва извежда обилна вода до своята обител и изворът и до днес носи неговото име.

Земният му път свършва в края на X век.

Зимният и летният Атанас

Двамата съименници правят точно обратното. Зимният св. Атанас сваля кожуха, качва се на върха на планината, пъди зимата и вика лятото. Летният прави обратното – навлича кожух и калпак, изпраща щъркелите на юг и призовава студа.

Старите хора казват: „Атанас дойде и лятото дойде!“

Легендата ги прави братя – Антоний и Атанас – и им поверява едни и същи занаяти: ковачество, железарство, налбантство, ножарство.

Началото на жътвата

Поверието го описва така: щом лятото стигне средата си, св. Атанас нахлузва кожуха и тръгва при Господ да проси зима.

В планинските краища, където житата зреят по-късно, празникът носи името Жътвар – там точно тогава се залавят с нивите.

Началото дава най-старият жътвар – или онзи, за когото се знае, че има „лека ръка“. Отрязва шепа класове, мята ги пред себе си и изрича: „Бог напред, ние след него!“

Снопът, който върже пръв, се пристяга с червена нишка и се вдига изправен, а над него се казва: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!“ Отгоре му застилат неупотребявана кърпа, а върху нея оставят пари – дарът, който се пада на жътварите.

За да не ги хваща кръстът от навеждането, жътварите се препасват с отрязани житни класове.

„Царят“ на нивата – двойните класове, наричани още „майката“ – не се жъне, а се запазва.

Щом жътвата приключи, мома, чиито родители са живи, ги оплита на плитка, преплетена с червено, и я накичва – със сребърни пари и с глави чесън. Наричат я „Боговата брада“, „брада на нивата“, „нивнина“ или „коса“, и я пазят до следващата година. Когато дойде сеитбата, зърната от нея се смесват със семената за посев – за богата реколта. В южните краища брадата се оставя направо насред нивата, „да остане там берекетът“.

Баба Черна

В Тракия и самият празник, и денят след него минават под имената Баба Черна, Света Черна, Черен ден.

Според поверието Баба Черна се крие във вълната, също като чумата. Не я ли почетат жените и седнат да работят на нейния ден, тя ще си отмъсти: децата ще прихванат „черната болест“, а „Света Черна ще почерни къщата им“.

Затова на прага се коли черна кокошка – това е нейният откуп. Обредът е познат из цялата страна под името „Кокоша църква“.

После кокошката се готви с ориз и се раздава на съседите с думите: „Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!“

Перушината също не отива на боклука. Прибират я за цяр – с нея после се кади над болно или урочасано дете.