Лазаровден

Лазаровден се отбелязва на 24 април 2027 г.

Лазаровден е сред най-красивите български народни обичаи и е изцяло момински празник.

Датата е подвижна – зависи от Великден и се пада в събота, осем дни преди него.

Лазаровден 2026 се отбелязва на 4 април 2026 г., събота. На следващия ден е Цветница, а Великден е на 12 април.

Именници

Лазар, Лазо, Лазарина, Лало, Лала, Лалка, Лазарка, Лалко, Лальо, Лалю

Възкресяването на Лазар

Църковно на този ден се чества възкресяването на праведния Лазар от Витания.

Христос пристига четири дни след погребението. Сестрите на починалия, Марта и Мария, вече не очакват нищо. Тогава Той нарежда да отместят камъка от гроба и извиква: „Лазаре, излез вън“.

Лазар излиза, повит в погребалните повивки.

Чудото се оказва и повратна точка. То става пред много свидетели и убеждава мнозина, а това разгневява еврейските първосвещеници. Именно след него те решават окончателно да премахнат Христос – и започват да търсят повод, с който да Го изправят пред римската власт.

Присъдата в крайна сметка произнася Понтий Пилат, а изпълнението е римско.

Празникът на девойките

Още от IV век денят се отбелязва като общохристиянски празник. Немалко раннохристиянски писатели на Изток и на Запад посвещават на събитието части от съчиненията си, а св. Лазар става един от най-почитаните светци и в двете църкви.

Лазаровден – имен ден

У нас празникът се среща по цялата етническа територия и главните действащи лица в него са девойките.

Лазаруването е преход. С него момичето излиза от една социална група и влиза в друга – вече не е дете. Веднъж взела участие, всяка девойка може да се задомява.

По значение обичаят отговаря на коледуването при момците.

Лазарските групи

В по-голямо село групите са няколко и се формират по махали. Всички момичета да тръгнат в една дружина се случва само в най-малките селища.

Подготовката започва предварително, както при коледарите. Бъдещите лазарки се събират, за да си припомнят старите песни и да усвоят нови. Това става на Свети 40 мъченици – 9 март.

Обиколката

На самия ден лазарките тръгват от къща на къща и пеят.

Репертоарът е огромен и почти не се повтаря. За всеки човек в къщата има своя песен – различна за стопанина, за невестата, за момъка, за детето. Общото им е едно: пеят се за здраве и за берекет, а между тях вървят ритуални хора и ръченици.

Къща, която остане непосетена, е белязана. Поверието е недвусмислено – стопаните ѝ ще имат нещастие през годината.

Обикновено това се случва по недоглеждане. В редки случаи обаче е нарочно: лазарките заобикалят домовете на хора, отхвърлени от общността.

Кой може да лазарува

Правилата не са свободни и точно те правят обичая обред, а не забавление.

Лазарува се веднъж в живота. Момичето влиза в групата на определена възраст – обикновено между 12 и 16 години – и след този единствен път вече се смята за мома за женене.

Оттук нататък започват и позволенията. Може да ходи на хоро като голяма, може да бъде сватосвана, може да носи моминска премяна. Момиче, което не е лазарувало, по стария ред не е можело да се омъжи.

Затова и обиколката из селото има втора, съвсем практична функция – тя е представяне. Цялото село вижда кои момичета са влезли в моминство тази година.

Мъже в групата няма. Лазаруването е единственият голям обреден обход в българския календар, изпълняван изцяло от жени – за разлика от коледуването, кукерите и сурвакарите.

Буенек

В някои райони ритуалните лазарски игри се наричат буенек.

Разликата е във времето: буенекът се изпълнява през целия Велик пост, а не само на Лазаровден.

Участничките и тук са млади моми. Те избират една измежду себе си за водач – буенец. Тя събира групата и под нейно ръководство се разучават новите и се припомнят старите песни.

Лазаровден – имен ден

Облеклото на буенеца е особено. Тя е в празнична носия, а понякога и в невестенската премяна на скоро омъжена жена. За разлика от останалите обаче облича мъжка риза, а върху разпилените си коси слага калпак.

С групата върви и „булка“ – момиче на не по-малко от 8-10 години. То задължително е от семейство, в което и двамата родители са живи. Облечено е в булченска премяна и е забулено с невестенско було.

Обредът

При изпълнението на танците участничките застават една срещу друга и пеят, а в средата остават буенецът и булката.

Буенецът замахва над главата на булката – със сабя, секира или обикновена пръчка. После хвърля кърпа към стопанката, а тя завързва в нея пари.

Дарява и всички останали – с яйца и брашно. Тези яйца по-късно момичетата ще боядисат за Великден.

Накрая домакинята изнася сито и го търкулва – по това как ще падне се гадае каква ще бъде годината.

За песните

Лазарските песни са сред най-старите записани български обредни текстове и се различават от коледарските по едно нещо – в тях почти няма християнски образи.

Говорят за слънце, за самодиви, за елени и соколи. Ако името на Лазар го нямаше в припева, повечето от тях изобщо не биха се разпознали като песни от църковен празник.

Втората им особеност е адресатът. Всяка песен се пее на конкретен човек и го описва такъв, какъвто той би искал да бъде – момата е най-хубава, стопанинът е най-заможен, детето е най-здраво. Това не е ласкателство, а благословия: изричаш го, за да стане.

Двата текста по-долу са точно от този тип – първият за мома, вторият за майка ѝ.

Ето и някои лазарски песни:

Изгряло е ясно слънце,
Ой. Лазаре, Лазаре,
Изгряло е ясно слънце,
у Радкини равни двори,
не е било ясно слънце,
най била сама Рада,
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.

Песента е записана от Мария Калчева, род. на 28. VIII. 1926 г. в м. Цвеклювци (кметство Тодювци), общ. Елена – Блаза на момина мама:

Блаза на момина мама,
Добро чедо ранила:
Мама си не засрамила,
Татко си не посрамила!
Ранила и отгледала,
Гледала и отгледала,
Със шекер ли ранила,
Във сандък ли го държала.
Майка си не засрамила,
Татка си не зачернила,
Петлите пели, не пели,
Момина мама разсмели.
Аферим момина майко,
Добро си чедо ранила!

Защо Лазар и защо тук

Съвпадението между църковния и народния празник изглежда случайно, но не е.

Лазаровата събота е за възкресение – човек, който е бил мъртъв четири дни, излиза от гроба. Народният обичай в същия ден също е за преминаване от едно състояние в друго: момичето „умира“ като дете и се появява като мома.

И двете са прагове, и двата са в самия край на зимното полугодие.

Оттам е и подредбата на трите дни. В събота Лазар излиза от гроба, в неделя Христос влиза в Йерусалим, а след седмица идва самото Възкресение. Народният календар е закачил моминския преход точно за първото от трите.

Има и още едно съответствие. Яйцата, събрани от лазарките, не се изяждат – те се пазят и се боядисват за Великден. Тоест дарът от прага на моминството отива направо в най-големия празник на годината.

Какво следва

С лазарските игри празничният цикъл не свършва. Обредите продължават и на следващия ден – Цветница – и водят право към Възкресение Христово.

Кой има имен ден

На Лазаровден черпят Лазар, Лазарин, Лазарина и Лазарка.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Пожелания за Лазаровден
Обичаи за Лазаровден
Поверия за Лазаровден
Традиции за Лазаровден
Цветница
Великден

Често задавани въпроси за Лазаровден