св. Варвара

св. Варвара се отбелязва на 4 декември 2026 г.

На 4 декември църквата чества св. великомъченица Варвара. В православието тя се приема за покровителка на онези, които са си отишли внезапно – без време да се покаят и причестят.

Именници

Варвара, Варадин, Вардар, Вартоломей, Варчо, Варя, Варадина, Варда, Вардара, Вардьо, Вардена

В Полша денят ѝ е сред най-тачените и е обявен за Ден на миньора: там тя закриля работещите под земята.

св. Варвара – 4 декември

Житието

Родена е в семейството на заможен езичник от Илиопол в Мала Азия. Проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче сочи друго място – село Елешница, Разложко, което в древността също се е наричало Илиопол.

Красотата ѝ била такава, че ревнивият ѝ баща я затворил в кула, далеч от чужди погледи. Тъкмо това я оформило: гледала света през прозореца и имала предостатъчно време да мисли за Бога. Когато баща ѝ най-сетне я пуснал да излиза, за да си намери жених, тя се срещнала с християни и приела кръщение.

Заедно с християнката Юлиана била подложена на мъчения и осъдена на смърт.

Присъдата дошла от собствения ѝ баща. Щом научил, че дъщеря му е християнка, той наредил да я бичуват, издействал съгласието на градския управител Мартиан и сам поискал обезглавяването ѝ. Поверието добавя и разплатата: и бащата, и управителят били поразени от мълния.

Тялата им били погребани от християнин, който издигнал над тях храм. През VI век мощите на светицата са пренесени в Константинопол, а днес почиват в Киев. Малка частица от тях се пази в софийската църква „Свето Преображение“ в „Лозенец“.

Трите сестри

В народната представа Варвара и Сава, чествана на другия ден, са сестри на св. Никола.

Сава минава за по-кротката. Върви подир Варвара и я моли да не изтърсва от ръкава си ледените зърна върху нивите.

Двете подготвят празника на брат си – оттам и поговорката:

„Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава.“

Баба Шарка

В Южна България Варвара е повелителка на болестите, на плодородието и на домашните птици. Затова на този ден се месят благи пити, намазват се с мед или захар и се раздават по съседи – за да не боледуват децата.

Народът я представя грозна, куца и разчорлена старица с патерица, с която удря децата и ги разболява. Оттам и цялата обредност на деня е насочена към омилостивяване.

Срещу празника ѝ се оставя трапеза – или само медена питка на полицата, за да си похапне баба Шарка през нощта и да подмине децата.

В Западна България нечетен брой деца палят огън на кръстопът, варят леща в гърне и прескачат три пъти пламъците. Главня от огъня и от лещата се пазят за лек против дребна шарка, а майките раздават царевични питки и ракия.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището с дърва и боб на гръб, сваряват го там и го оставят „за баба Шарка“.

В Югоизточна България стопанката храни кокошките рано сутринта в кръг, със сварените предната вечер зърна – за да се въдят и да не се загубят.

На трапезата се пали свещ, направена от самите стопани. После се пази и се запалва при тежко раждане на добитъка, при гръм и при градушка.

Варварки – женската Коледа

Двадесет дни преди Коледа, по средата на коледните пости, из някои краища още в ранни зори тръгват дружини девойки в нови дрехи.

Благославят стопаните, пеят обредни песни и наричат за здраве, любов и берекет. Наричат ги варварки, а самия ден – женска Коледа, защото в него участват единствено момичета. Всяка къща ги чака и ги дарява с брашно, боб, сушени плодове и ябълки.

Трапезата

Както на Андреевден, и тук се готви обредно вариво. По места месят питки, намазват ги с мед или с рачел – сварен гроздов сок с парченца тиква и патладжан – и ги раздават на минаващите пътници, за да отнесат болестта със себе си.

Слага се в преметена стая, до прясно измазано огнище. Всичко е постно, защото сме в коледните пости – готви се само с олио или зехтин, без животински мазнини и без яйца.

На софрата излизат медена питка, сол, пипер, шише с вода, варена царевица, жито, нахут, булгур, леща, боб, ошав, пълнени чушки, бакла, грах, сусам и прясна пита.

Гадания и поверия

Гледа се кой пръв ще влезе в дома – мъж или жена, добър човек ли е, върви ли му, пълни ли са му ръцете. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пилета.

Момите се надпреварват. Онези, които искат да се задомят, стават в ранни зори, опичат бяла погача и хукват да я раздават по съседи и роднини. Която успее първа, нея я чака венчило до края на годината.

В Кюстендилско варварките обикалят къщите и честитят на домакините, а те ги даряват.

Двойственият образ

В светицата Варвара се разпознават много предхристиянски черти. От една страна тя олицетворява самите болести – и с външния си вид, и с онова, което ѝ се приписва. От друга е закрилница на плодородието, на добитъка, на здравето и на брака.

По това е близка до св. Екатерина и изобщо до народните представи за женските християнски покровителки. При нея обаче раздвоението е по-силно, защото празникът ѝ пада в най-тъмната част на годината, малко преди зимното слънцестоене – гранично време, в което всичко е несигурно.

Оттам идва и двойствеността на обредите: житна жертва, с която се омилостивява подземното начало, и същевременно магия за плодородна година.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Декември

Имен ден празнуват Варвара (от гръцки – „чуждоземка“), Варя, Варадин, Варда, Варварка и производните им.

Вижте още и ⤵️
Значение на имената
Св. Варвара, Св. Сава и Св. Никола – трапези и традиции
св. Сава, Савинден
Никулден
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж