АндреевденИменни дни

Андреевден – 30.11.2019

св. Андрей, Мечкин ден, Едрей или Едринден - 30 ноември

На 30 ноември Православната църква отбелязва с празнична литургия деня на Свети Андрей Първозвани.

Андреевден именници: АНДРЕАНА, АНДРЕЙ, АНДРЕЯ, АНДРО, АНДРИАНА, АНДРИЯНА, ДЕШКА, ПЪРВАН, ПЪРВА, ПЪРВАНКА, СИЛЕН, СИЛЯН, ХРАБРИН, ХРАБРИНА, ХРАБРО, ХРАБЪР, Андрей, Андрея, Първа, Първан, Първана, Първи, Първо, Първул, Първена, Силко, Сило, Силян, Силяна, Храбро, Храбрена, Храбър, Деша, Дешка, Дешо

Изберете Пожелания за имен ден

Пожелания за Андреевден

Един от дванадесетте апостоли и ученици на Исус. Независимо, че на този ден православната ни църква чества празника на св.апостол Андрей, то неговия произход е свързан предимно с езическото минало на българите. За това говори и факта, че този празник народа нарича още и Мечкинден.

Андреевден - св. Андрей
Андреевден – св. Андрей

Св.апостол Андрей в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата „Х“. По-късно в иконографията този символ е наречен „Андреев кръст„.

Житие на светеца

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!„.

Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа.

Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида.

По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Празника в България

Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.

Тази представа обуславя поредица от обредни действия, които целят осигуряване на плодородие и изобилие през идващата стопанска година.

Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашия народ има астрономически познания, които са наследство от далечното ни минало. Това наше наследство намира приложение и в един от нашите средновековни паметници отразяващи ранната българска история.

Става дума за ”Именника на българските ханове„. Така по този начин асторономическите познания се запазват за бъдещите поколения. А когато престава да съществува българската държавност и съответно българските книжовни и други институции, достиженията на народа се запазват в неговия бит и фолклор.

Поверия

Според преданието Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения си вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото.

Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи. На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: „На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия„.

Според традициите 30 ноември се нарича още Ендрин или Едрей. Оттогава денят започва да расте. Предишната вечер се приготвят варива – жито, леща, царевица, фасул.

В миналото старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи (домакинства).

Вярванията и обредните практики на Андреевден представляват само една малка част познания на древните българи.

В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си.

Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!

Празничната трапеза

Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик.

Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй  и булките да пълнеят с новите рожби.

Имени дни през този месец

Sending
Оценка
5 (7 гласа)

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Вижте и

Close
Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите