Андреевден

Именници

Андрей, Андрея, Андро, Андриана, Андрияна, Първан, Първа, Силен, Силян, Храбро, Храбър, Андреана, Дешка, Първанка, Храбрин, Храбрина, Деша, Дешо, Първана, Първи, Първо, Първул, Първена, Силко, Сило, Силяна, Храбрена

👉Пожелания за Андреевден

Той е един от дванадесетте апостоли. Празникът обаче, който народът е сложил върху неговия ден, идва отдругаде – от езическото минало. Достатъчно е да се погледне другото му име: Мечкинден.

Св. апостол Андрей е разпънат в гръцкия град Патра, на кръст с формата на буквата „Х“. Иконографията по-късно нарича тази форма „Андреев кръст“.

Житието

Името му се среща често в Евангелието – например в разказа за нахранването на множеството с пет хляба.

Още от млад Андрей търси божествената истина. Когато Йоан Кръстител се появява в Юдея, той става негов ученик. Стои на брега на Йордан в мига, в който Предтечата посочва минаващия Иисус с думите: „Ето Агнецът Божий!“

Тръгва след Него още същия ден и остава с Него до вечерта. После намира брат си Симон – бъдещия Петър – с вестта „Намерихме Месия!“ и го отвежда при Христос.

Андреевден – Св. Андрей – 30 ноември

Двамата братя са родом от Витсаида и известно време продължават да ловят риба както преди. По-късно Спасителят ги вижда край Галилейското езеро и им казва: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттам нататък те Го следват навсякъде и стават свидетели на чудесата, на смъртта и на възкресението Му.

Денят започва да расте

Народните имена на празника са Едрей, Едринден, Ендрин и Мечкин ден.

Смисълът на първите е в едно наблюдение: оттук нататък денят започва да се удължава. Поговорката го казва точно – „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно“. Другаде мярката е житно, маково или синапено зърно, но идеята е същата.

Тук е мястото за една уговорка: денят наистина започва да расте, но не на 30 ноември, а след зимното слънцестоене на 21-22 декември. Старият календар обаче е бил друг и именно това наблюдение стои зад обредите на празника.

От същата представа идват и всички обредни действия за плодородие през идната стопанска година.

Варивото

Още в навечерието или в ранното утро всяка домакиня вари царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес – каквото има. Логиката е нагледна: както набъбват зърната, така да наедрее и посевът.

От варивото ядат всички в къщата. Дава се и на добитъка, за да е добър приплодът, а жените разнасят от него по махалата – за плодовита година. По места обредната храна се раздава на не повече от три къщи.

Рано сутринта от наедрялото зърно се взема шепа и се хвърля нагоре в комина, за да растат високо житата.

На особена почит са младите булки – именно на тях се пада хвърлянето на варените семена, та както набъбва зърното, така и те да заприиждат с рожби.

Мечкинден

Северно от Балкана денят се пази като празник на мечките.

Преданието разказва, че св. Андрей живял сам в планината и обработвал една нивица с единствения си вол. Мечка изяла животното. Вместо да се примири, отшелникът уловил звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил. Оттогава яздел мечката и с нея работел земята си – и затова е приет за покровител на най-свирепите зверове по нашите земи.

Обредът, който следва от легендата, е прост. Преди изгрев най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или на покрива, като нарича: „На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“

Трапезата

За народа това е преди всичко празник на семето. На масата излизат варени жито, боб, леща, грах, просо и ечемик, а също и царевица.

Старите хора са смятали, че точно на Андреевден есента преминава в зима – празникът стои в навечерието на зимното слънцестоене, с което започва астрономическата зима.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Ноември