мн. хармани, (два) хармана, м.
1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана.
2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно.
3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.
4. Спец. За тютюн – смес от сортове, за да се получи специален аромат.
прил. хармански, харманска, харманско, мн. хармански.
? Правя на харман. Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.
