тъпа, тъпо, мн. тъпи, прил.
1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла.
2. Който не може да реже добре. Тъп нож.
3. За усещане – който не е рязък; приглушен. Тъпа болка.
4. За звук – глух, нисък по тембър; който не е ясен. Тъп звук от удар.
5. Прен. Разг. За човек – умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав. Тъп човек.
6. Прен. За чувство, състояние – който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност. Тъпо отчаяние. Тъпа усмивка.
7. Спец. За ъгъл – който е по-голям от 90°. Тъп ъгъл.
нареч. тъпо. Гледам тъпо.
същ. тъпост, тъпостта, ж.
