ж., само ед.
1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина.
2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина.
? Пазя/запазя тишина. Не шумя, не говоря.
? Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
? Мъртва тишина. Абсолютна тишина.
? Гробна тишина. Абсолютна тишина.
