служебна, служебно, мн. служебни, прил.
1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач. ). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт.
2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори.
? Служебно лице. Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица.
? Служебна бележка. Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент.
? Служебно правителство. Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.
