мн. сезони, (два) сезона, м.
1. Всяко едно от четирите годишни времена. Лятото е най-горещият сезон.
2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. Театрален сезон. Ловен сезон.
прил. сезонен, сезонна, сезонно, мн. сезонни. Сезонно намаление.
? Мъртъв сезон. Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност.
? Откривам/открия сезона (на нещо). Започвам редовно да извършвам нещо.
