мн. планини, ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
? Планина падна от гърба/плещите ми. Усетих голямо облекчение, олекна ми.
? Планина човек. Много едър човек.
? Златни планини обещавам. Обещавам голямо богатство, благополучие.
? Зад девет планини. Много далече.
? Хващам/улавям планината. Скитам из планината.
