отричаш, несв. и отрека, св.; какво.
1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си.
2. Не възприемам нещо за редно, отхвърлям, противопоставям се. Отричам смъртното наказание.
3. Давам отрицателен отговор; не потвърждавам. – отричам се/ отрека се.
1. Отказвам се, отхвърлям. Той се отрече от личното си щастие в името на общия успех.
2. Отказвам се от правото си над нещо, не признавам вече за свое. Отрече се от родината си.
