отправяш, несв. и отправя, св.
1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого.
2. В съчетание със съществителни имена – осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам). – отправям се/отправя се.
1. Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка.
2. Отнасям се, визирам.
