оправдаваш, несв. и оправдая, св.
1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда.
2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание.
3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства.
4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ. – оправдавам се/ оправдая се.
1. Доказвам своята невинност или правота.
2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправдаха.
