мътна, мътно, мн. мътни, прил.
1. За течност – който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода.
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед.
3. За съзнание – помрачен, объркан. Мътна глава.
? В мътна вода риба ловя. Използвам неуредици за лична изгода.
? Вземат ме мътните. Побърквам се.
? Мътна и кървава. За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
? Мътни времена. Размирни времена.
