ж., само ед. Спец.
1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения.
2. Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в един език. Българска морфология.
3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека.
? прил. морфологичен, морфологична, морфологично, мн. морфологични.
