мн. канони, (два) канона, м.
1. В християнската религия – установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволяват да се жени.
2. Списък на свещените за християнската религия книги.
3. Прен. Художествени похвати, задължителни за изкуствата в определен период.
4. Спец. В музиката – музикална форма, при която няколко гласа изпълняват последователно една и съща мелодия.
5. Прен. Правило, установено като закон; догма. Морални канони. Каноните на модата. Разрушавам канона. Спазвам каноните.
