предлог.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др. ). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията.
? Извън закона. С противозаконно поведение.
? Извън пътя. Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя.
? Извън силите си. Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.
