мн. игли, ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж.
? същ. умал. игличка, мн. иглички, ж. Борови иглички.
? прил. иглен, иглена, иглено, мн. иглени.
? Безопасна игла. Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
? От игла до конец. Разг. От край до край; подробно.
? Седя като на игли. Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.
