Тълковният речник обяснява какво точно означава една българска дума – определение, форми и употреба. Полезен е и когато думата ви е позната, но значението ѝ се оказва по-тясно, отколкото сте предполагали.
доверчива, доверчиво, мн. доверчиви, прил.
1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете.
2. Който е израз на склонност към доверие. Доверчиви очи.
? същ. доверчивост, доверчивостта, ж.
Още от сайта
4 стъпки, с които да се избавим от страха
Страхът е сред най-пагубните емоции. Вижте четирите стъпки, с които се работи срещу него – от височини до...
Как да създадем райски климат в семейството
Нещастните бракове тръгват от подценяване на самия брак. Вижте кое поддържа доброто разбирателство между двама.
Желание в златната минута
В денонощието има минута, в която каналът към Вселената се отваря. Вижте коя е тя и как да...
Ритуал за добро утро
Скачането с будилника отдавна не е препоръка. Вижте как да подредите първия половин час от деня, за да...
