гониш, мин. св. гоних и гоних, мин. прич. гонил и гонил, несв.
1. Кого/какво. Тичам, за да настигна или уловя. Кучето гони котката.
2. Кого/какво. Пъдя, прогонвам, изпъждам. Аз ги гоня от тук, те пак идват.
3. Кого. Подлагам на гонение; преследвам, притеснявам, тормозя. Гонят ги като новобранци.
4. Прен. Какво. Стремя се да постигна цел. Цял живот гоних щастието, но все не успявах да се добера до него. – гоня се. Само мн. Взаимно извършваме действието гонене (в 1 знач. ).
? същ. гонене, ср.
