Тълковният речник обяснява какво точно означава една българска дума – определение, форми и употреба. Полезен е и когато думата ви е позната, но значението ѝ се оказва по-тясно, отколкото сте предполагали.
м., само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
? прил. въздушен, въздушна, въздушно, мн. въздушни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
? На въздух. Навън, на открито.
Статии за въздух
Мръсният въздух: нови заплахи за психиката и зрението
СЗО свързва замърсения въздух с все повече заболявания. Вижте новите данни за влиянието му върху психиката и очите.
