въздържаш, несв. и въздържа, св.
1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам. Едва го въздържах да не скочи и избяга.
2. Какво. Възпирам, овладявам от проява свое чувство, емоция; сдържам. Едва въздържаше радостта си. – въздържам се/въздържа се.
1. Въздържам себе си.
2. При гласуване – не гласувам нито с да, нито с не.