Преп. Алексий, човек Божий

Преп. Алексий, човек Божий се отбелязва на 17 март 2027 г.

На 17 март църквата почита паметта на преп. Алексий, човек Божий.

Бягството от сватбата

Алексий е роден в древен Рим, по време на управлението на Теодосий Велики.

Родителите му решават да го оженят много рано – против желанието му да се посвети на Бога.

Преп. Алексий, човек Божий – 17 март

Развръзката идва в самия ден на сватбата. Пред олтара Алексий си спомня Христовите думи:

„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене.“ (Мат. 10:37)

Поглежда кръста с угризение – и безмълвно напуска църквата, изоставяйки всичките си близки.

Едеса

Заминава на изток и се установява в Сирия, където прекарва седемнадесет години край един храм.

Живее от милостиня и раздава на бедните всичко, което получава над най-необходимото.

Славата му обаче го застига. Хората започват да го сочат като светец, а това е точно онова, което той иска да избегне.

Затова отново бяга.

Под стълбището

Тук идва частта, заради която го наричат човек Божий.

Корабът, на който се качва, го отнася обратно в Рим.

Алексий отива в собствения си дом – и моли баща си да приюти един беден странник. Бащата не го разпознава.

Живее седемнадесет години под стълбището на бащината си къща, хранен с остатъци от масата, подиграван от слугите, на няколко крачки от родителите и от жената, за която е трябвало да се ожени.

Никой не разбира кой е.

Разкриването

Самоличността му става известна едва след смъртта му.

В ръката си държи писмо, в което разказва живота си – и чак тогава близките му разбират кого са търпели под стълбите си толкова години.

Званието „Божи човек“ той получава именно посмъртно – заради себеотрицанието и заради пълното отдаване в служба на Бога.

Защо житието е известно

Разказът за Алексий е сред най-разпространените в цялото Средновековие – и на Изток, и на Запад.

Причината е в мълчанието. Той не се бори с езичници, не проповядва, не върши чудеса приживе. Целият му подвиг се състои в това да не бъде забелязан, и то в собствения си дом.

Тази история се преразказва в стихове, в песни и в народни варианти от Русия до Испания – а у нас Алексий влиза в календара като покровител на бедните странници.