Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
Зимен Кръстовден именници: КРЪСТЬО, КРЪСТАН, КРЪСТАНА, КРЪСТИНА,, КРЪСТЕНА, КРЪСТЕНКА, КРЪСТИН, КРЪСТИНА, КРЪСТЮ
Изберете Пожелания за имен ден
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни„, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
👉Вижте поверията за Зимен Кръстовден.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Вижте още и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже
Пожелания за имен ден на дете