Тълковен речник - резултати от търсенето на Пара-

Първа част на сложни думи, която означава отвъд, извън, покрай, напр. парамагнитен, паралингвистичен, параморфизъм, парамнезия, парапсихология.

мн. пари, ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. Водна пара.
? Вдигам пара.
1. Вълнувам се много, реагирам бурно.
2. Полагам усилия нещо да стане бързо.
? Държа под пара. Карам някого да бъде напрегнат.
? С пълна пара. Усилено, с всички сили.
? Та пара се вдига. Енергично, бързо, усилено. Работи, та пара се вдига.

мн. парализи, ж.
1. Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се.
2. Прен. Загуба на способността за действие; застой, бездействие.

паразитираш, несв. и св. Живея като паразит. Тениите паразитират в човешкия организъм.

мн. параклиси, (два) параклиса, м. Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.

мн. паралели, (два) паралела, м.
1. Спец. В геометрията – линия или равнина, която е успоредна на друга.
2. Спец. В географията – мислено прекарана по земната повърхност линия, която е успоредна на екватора.
3. Прен. Съпоставяне, успоредица. Правя исторически паралели.

паралелна, паралелно, мн. паралелни, прил.
1. Успореден.
2. Ставащ едновременно; сходен, еднакъв. Паралелно движение. Паралелни светове.

мн. паралелепипеди, (два) паралелепипеда, м. Спец. Геометрическа фигура с шест стени, които са две по две успоредни и равни.

м., само ед.
1. Успоредност.
2. Пълно съвпадане; еднаквост.
3. Спец. В езикознанието – построяване на фрази с еднаква структура. Синтактичен паралелизъм.
4. Спец. В литературата – художествен похват, при който се съпоставят образи или се повтарят стихове и мисли.

мн. паралелки, ж.
1. Учениците от един клас; клас.
2. Гимнастически уред с два успоредни лоста; успоредка.

мн. паралелограми, (два) паралелограма, м. Спец. Четириъгълник, чиито страни са две по две успоредни и равни, а ъглите са два остри и два тъпи; ромбоид.

мн. паразити, (два) паразита, м.
1. Организъм, който се храни за сметка на друг организъм, като му вреди.
2. Прен. Човек, който живее за сметка на чужд труд.
прил. паразитен, паразитна, паразитно, мн. паразитни. Паразитни растения.

парализираш, несв. и св.
1. Прекратявам дейността на някакъв орган от тялото.
2. Прен. Лишавам от възможност за изпълнение на обичайната дейност. Стачката парализира целия транспорт. – парализирам се.
1. Търпя парализа. Парализира се преди няколко години и оттогава е на легло.
2. Прен. Вцепенявам се от страх, ужас и под.

мн. паралитици, м. Парализиран човек.

м., само ед. Парализа.
? Детски паралич. Заразна болест, която поразява целия организъм и води до атрофия на крайниците; полиомиелит.

мн. паралии, ж. Остар. Ниска кръгла маса.

ед. неизм., мн. паралии, прил. Разг. Богат, имотен. Паралия е, да плаща!

мн. фотоапарати, (два) фотоапарата, м. Апарат за фотографски снимки. Фотоапарат “Кодак”.

мн. апарати, (два) апарата, м.
1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат. Телевизионен апарат.
2. Съвкупност от органи в организъм с обща функция. Говорен апарат. Слухов апарат.
3. Съвкупност от лица или учреждения в областта на управлението или стопанството. Държавен апарат.

парадоксална, парадоксално, мн. парадоксални, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен.
същ. парадоксалност, парадоксалността, ж.

мн. парадокси, (два) парадокса, м.
1. Неочаквано явление, което не съответства на представите ни.
2. Мнение, схващане, твърдение, което противоречи на здравия смисъл. Математически парадокс.
3. Находчив израз, изграден върху две противоречиви мисли.

парадираш, несв. и св.; с какво. Държа се като на парад, излагам нещо, перча се с нещо. Не парадирай с успехите си.

мн. парадигми, ж.
1. Спец. В граматиката – съвкупността от формите на една дума.
2. Спец. В граматиката – модел за словоизменение на дадена част на речта.
3. Прен. Образец, модел.

парадна, парадно, мн. парадни, прил.
1. Предназначен за парад. Парадно облекло.
2. Тържествен, главен. Параден вход.
3. Прен. Показен, фалшив.
същ. парадност, парадността, ж.

мн. паради, (два) парада, м.
1. Тържествен преглед на войски или други организирани групи. Военен парад.
2. Тържествено шествие.
3. Прен. Показване на нещо. Парад на красотата. Парад на цветята.
? Командвам парада. Нареждам какво да се прави.

мн. параграфи, (два) параграфа, м.
1. Подразделение на текст (обикн. от нормативен акт) с относителна завършеност.
2. Знакът, с който се отбелязва такъв текст – §.

мн. паравани, (два) паравана, м.
1. Подвижна преграда.
2. Прен. Прикритие.

мн. параболи, ж.
1. Спец. В математиката – незатворена крива, описана от точка при определено движение.
2. Спец. Къса литературна творба с преносно значение и поучителен характер.
3. Пътят, който описва едно тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта.

мн. парабели, (два) парабела, м. Вид автоматичен пистолет.

ж., само ед. Спец. Раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици.
? прил. компаративистичен, компаративистична, компаративистично, мн. компаративистични.

мн. аспарагуси, (два) аспарагуса, м. Вид стайно растение с дълги крехки стъбла и нежни игловидни листа.

мн. апаратчици, м.
1. Работник, обслужващ апарати, уреди, машини.
2. Обикн. пренебр. Лице от постоянния състав на управленска структура.