ИгнажденИменни дни

Игнажден – 20.12.2019

Информация за празника на 20 декември

Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. За разлика от празниците на Св. Спиридон и Св. Модест той е разпространен в цялата етническа територия на България.

На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец.

Игнажден именници: ИГНА, ИГНАТ, ИГНАТИ(Й), ИГНАТИНА, ИГНАТИЯ, ОГНЕН, ОГНЬО, ОГНЕНА, ОГНЯН, ОГНЯНА, ПЛАМЕН, ПЛАМЕНА, ПЛАМЕННА

Изберете Пожелания за имен ден

св. Игнатии Богоносец - Игнаждеен
св. Игнатии Богоносец – Игнаждеен

Житие на светеца

Той е роден и живял през ІІ век. Свети Игнатий е един от многото ученици на Йоан Богослов.

През своя съзнателен живот той е заемал архиепископската катедра на гр. Антиохия. Но той е застигнат участта на повечето ранни християни, т.е. вследствие на гоненията срещу привържениците на тази нова религия и Св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Той загива на сцената на римския колизеум разкъсан от диви зверове. Това става по време на управлението на император Траян Деций ( 249-251г. ).

Традиции в България

Макар, че този празник се празнува в цялата страна, то той е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак ( Единак ). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден ( Родопите ) и Полаз или Полязовден ( Котленско ).

Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая „полазване„. На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни.

Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разръчква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – „Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща!

В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие.

Поверия и обичаи

От Игнажден започват Коледните и Новогодишни празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът от дома.
На този ден не се иска и не се дава нищо назаем – нито пари, нито стока.
На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.
На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат. 

На Игнажден не се пере, за да не налети болест.
На този ден не се смята за добре, ако се зачене дете, защото ще се роди с недъг.
На Игнажден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
На този ден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Всичко за поверията на Игнажден можете да прочетете тук.

Гадания

Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се среща и в Западна България.

На самия Игнажден полазника се черпи с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения „Игнажденски кравай„, който се приготвя специално за този ден. Ако случайно годината е добра както за земеделица, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник.

Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа. Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на него ден не работят особенно младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено да заченат и раждат.

Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това.

Като цяло множеството гадателски практики, които се извършват на Игнажден са наследство от нашия езически период. Така също ролята на самия полазник в далечното ни минало се е извършвала от самия жрец. А самата благословия се явява магически заклинание за благополучие и проспиритет, които е изричал жреца като духовен наставник на нашите прадеди.

Празничната трапеза

Трапеза: жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Имени дни през този месец

Вижте и:⤵️
Пожелания за Игнажден
Игнажден – поверия и обичаи
Полазник (Игнажден)

Sending
Оценка
5 (14 гласа)
Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите