хубостта, мн. хубости, ж.
1. Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща.
2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
? Средна хубост. Разг. Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
? От хубости. Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. Напълнях от големи хубости.
