Ум – значение: способност на човека да разсъждава

Ум – значение на думата

Тълковният речник обяснява какво точно означава една българска дума – определение, форми и употреба. Полезен е и когато думата ви е позната, но значението ѝ се оказва по-тясно, отколкото сте предполагали.

Търсене по дума

Тълкувания на думата Ум. Какви са тълкуванията на Ум

умът, ума, мн. умове, (два) ума, м.
1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум.
2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум.
3. Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света.
4. Прен. Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум.
? Блъскам си ума. Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.
? Вземам/взема ума (на някого). Разг.
1. Очаровам, грабвам.
2. Уплашвам, стряскам, сепвам.
? Губя/загубя ума и дума. Разг. Силно се смущавам, обърквам се.
? Идва ми/дойде ми умът в главата. Вразумявам се.
? Избивам/избия (нещо) от ума си. Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.
? Не съм с ума си. Разг. Побъркан съм, луд съм.
? Опичай си ума! Бъди разумен, разсъдлив.