смекчаваш, несв. и смекча, св.
1. Какво. Правя нещо остро, твърдо да стане по-меко, по-еластично. Смекчавам кожата. Гримът смекчава погледа.
2. Прен. Какво/кого. Правя (твърд характер, воля, силна омраза, силна болка, жестокост и др. ) да стане по-мек, по-слаб; притъпявам; омаловажавам. Годините смекчават волята. Хубостта и смекчава жестокостта.
3. Прен. Спец. В езикознанието – произнасям меко твърд съгласен звук. – смекчавам се/смекча се.
1. Ставам по-мек, по-еластичен.
2. Прен. Ставам по-слаб, притъпен; по-добър, по-кротък. Погледът му се смекчи.
