Тълковният речник обяснява какво точно означава една българска дума – определение, форми и употреба. Полезен е и когато думата ви е позната, но значението ѝ се оказва по-тясно, отколкото сте предполагали.
слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.
прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
? Целият съм слух. Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
? Свиря по слух. Свиря без ноти, по памет.
Още от сайта
Символите на часа на раждане
Часът, в който сте се родили, издава много. Вижте символа на всеки двучасов интервал от денонощието и какво...
9 причини на мъжа да не му се прави секс
Фригидността има и мъжко лице. Вижте деветте най-чести причини за спад в желанието при мъжете и кога е...
Гадаене със златни украшения
Златото е служило и за гадаене, не само за украса. Вижте как се гадае с пръстен или верижка...
В сянката на сексуалните комплекси
Повечето комплекси тръгват от детството. Вижте как се проявяват в интимния живот и какво помага да се преодолеят.