поразяваш, несв. и поразя, св.
1. Кого/какво. Нанасям поражение, щета, вреда. Болестта го порази. Поразявам противник.
2. Какво. Попадам с изстрел в нещо. Поразявам цел.
3. Правя поразия; пакостя.
4. Прен. Кого. Силно изненадвам, учудвам. Порази ме неговото безгрижие. – поразявам се/поразя се. Силно се изненадвам, учудвам.
прил. поразен, поразена, поразено, мн. поразени. Поразен от куршум в ръката. Поразен от тежка болест. Поразен съм от неговото безгрижие.
