натъпкваш, несв. и натъпча, св.
1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа.
2. Кого/какво, с какво. С тъпчене пълня нещо. Натъпка торбата с храна. Докторът я натъпка с лекарства. – натъпквам се/натъпча се.
1. С тъпчене влизам някъде. Всички се натъпкаха в автобуса.
2. Разг. Ям повече, отколкото е необходимо, преяждам. Натъпкаха се със сладкиши.
