мн. люлки, ж.
1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката.
2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора. На Гергьовден на дърветата се правят люлки.
3. Обикн. мн. Инсталирани на площадка детски игри. Искам да отидем на люлките. Качвам се на люлките.
4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек. Люлка за мазане на сгради.
5. Прен. Място на създаване и на най-голямо развитие. Люлка на цивилизацията. Люлка на операта.
? прил. люлчин, люлчина, люлчино, мн. люлчини.
? От люлката до гроба. От раждането до смъртта.
? Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. Разг. Както ми е тръгнал животът, така ще свърши.
? Люлчина песен. Приспивна песен.
