задоволяваш, несв. и задоволя, св.; кого/какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си с чаша вода. Свири на пиано, за да задоволи желанието на баща си. – задоволявам се/задоволя се.
1. Изпитвам удовлетворение от това, което получавам. Задоволих се от нейния отговор.
2. Смятам, че нещо отговаря на потребностите, желанията или изискванията ми. Бих се задоволила и само с твоето уважение.
3. Снабдявам се. С вода се задоволяваме от кладенеца.
? същ. задоволяване, ср.
? същ. задоволеност, задоволеността, ж.
