мн. задници, (два) задника, м.
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
2. Спец. Задна част на дреха.
? Стоя си на задника. Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
? Да ми види задникът път. Пътувам напразно.
? Опря ми яйце до задника. В последния момент (върша нещо).
? Не ми стиска на задника. Нямам смелост за нещо.
? Сядам си на задника.
1. Захващам се сериозно за работа.
2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.
