Събор на Пресвета Богородица

Отбелязва се на 26 декември, заедно със св. Йосиф Обручник

В същия ден в календара стоят и още три имена: св. цар Давид; св. Иаков, наричан брат Божий; и Сардийският епископ св. свещеномъченик Евтимий.

Йосиф, наричан у нас още Водовец, е онзи възрастен човек, комуто първосвещеникът поверил Дева Мария – на 80-годишна възраст той приел да бъде пазител на нейната чистота. Той отгледал Спасителя като роден баща, а когато Ирод посегнал на Младенеца, изнесъл Пречистата Дева и Детето чак в Египет. Заради всичко това Църквата го помни като най-близкия земен сродник на Спасителя.

На този ден се споменава и цар Давид – пророк и псалмопевец, защото родът на Йосиф води началото си именно от Давидовото коляно. Давид е сред онези, които най-много са направили за утвърждаването на вярата в единия Бог; дългият му живот е свидетелство за очакването на Месията. А този Месия е Господ Иисус Христос, роден по плът от Пречистата Дева Мария – от същото Давидово коляно.

Йосиф вече бил вдовец – от брака си със Саломия имал деца. Иаков, най-големият от тях, живеел под същия покрив и според преданието също тръгнал към Египет. Именно него Църквата нарича брат Господен: след Възнесението той застанал начело на първата християнска общност в Йерусалим и станал неин пръв епископ.

Като събира на едно място най-близките роднини на Спасителя, Църквата всъщност казва нещо просто и голямо: родството и връзката между близките имат стойност.

Днес представата за семейството като нещо свещено до голяма степен е избледняла. А тя има основание: семейството е Божие установление. Върху човека обаче се излива поток от внушения, в който тази стойност просто липсва – нещо повече, съвременното изкуство нерядко представя греха като нещо привлекателно.

Но семействата се разпадат и по друга, по-делнична причина: хората не успяват да носят взаимно тежестите си и така да изпълнят Христовия закон (вж. Гал. 6:2). Мнозина влизат в брак с очакването той да им донесе преди всичко радост. Бракът обаче не е само радост и споделеност – той е и поемане на чужд товар.

А товарът е различен – болест, скръб, несполука в работата, изгубени пари, изгубен дом. Трудностите идват в най-разнообразен вид, а срещу тях семейството трябва да застава като едно.

Жената не бива непрекъснато да упреква мъжа си, че не се справя – освен ако причината наистина не е в негов грях или слабост, каквато е злоупотребата с алкохол. Тя е призвана да поеме част от онова, което той носи, включително и от битките, които му предстоят.

Същото важи и за мъжете спрямо жените – особено когато дойде болест или когато си отиде младостта. Тези тежести се приемат с благодарност към Бога: за любовта, за семейството, за децата – и с достойнство се посрещат изкушенията, като се пази верността към жената, към дома и към общото огнище.

Не случайно Рождество наричаме семеен празник. Не само заради обичая да се посреща у дома – самата му същност е такава. Христос идва на света сред роднини: макар Отец Му да е Бог, Той се ражда в човешки дом и около Него стоят не само Майка Му и Йосиф, но и цялото сродство.

Богу е било угодно семейството да бъде свързано с идването Му на света. Чрез Боговъплъщението то не просто се освещава – получава Божествено достойнство. „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мк. 10:9) – думи, които намират смисъла си именно в семейния живот.

Затова на този втори ден от Рождество се молим за дома – за съпрузите, за бащите и майките, за децата. Молим се обвързаните в брак да съумеят да опазят чистотата помежду си, обичта, другарството и готовността да се подкрепят, и да предадат това нататък – на поколение, което е още по-беззащитно пред същия онзи поток от внушения.

Да отправим молитва към Спасителя, към Пречистата Му Майка, към Йосиф Обручник, към цар Давид и към Иаков, брат Господен – по тяхното застъпничество домовете ни да бъдат укрепени, любовта между съпрузите и между деца и родители да пребъде, а чрез семейния живот човек да изпълни голямото си призвание: да продължи рода и да възпита следващите във вяра.

И нека помним: каквито са домовете, такова е и обществото; каквото е обществото, такива са и държавата, и светът. Затова молитвата за семейството е молитва и за онези, които нямат свое семейство – нравственото, което се ражда между близките, се пренася върху всяко човешко общуване и стопля дори живота на самотния.

Да пази Господ семействата ни, родителите и децата, и да ни помага да опазим православната вяра, а с нея и почитта към родството, дадено ни от Бога.

Амин!