Св. цар Борис-Михаил

Св. цар Борис-Михаил се отбелязва на 2 май 2027 г.

На 2 май църквата чества паметта на св. цар Борис-Михаил – покръстителя на българите. Наричат го равноапостолен, защото делото му в България и на Балканите се мери с делото на първите апостоли.

Именници

Борис, Борислав, Борислава, Боро, Боряна, Борян, Борислав, Борислава, Борка, Борко, Боряна, Бориса

Владетелят

Борис-Михаил е български владетел от IX век и родственик на св. мъченик княз Боян Български – същия онзи Енравота, посечен заради вярата няколко десетилетия по-рано.

Управлява дълго – от 852 до 889 г. – и през това време променя политическия и духовния живот на страната така, че последиците стигат до днес.

Свети цар Борис-Михаил

Покръстването става през 864 г. Борис води преговори за него с папа Николай, но в крайна сметка приема Христовата вяра от Изток – от Цариград. Патриарх Фотий изпраща в България епископи и свещеници.

Оттам нататък князът строи храмове и манастири и работи упорито за едно нещо: независима Българска църква.

Езикът и книжовниците

Втората половина на делото му е културна.

Борис въвежда старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създава първите български книжовни и просветни средища.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им са прогонени от Моравия. Борис ги посреща радушно в Плиска – Климент, Наум и Ангеларий – и им осигурява условия да пишат на старобългарски и да подготвят кадри за нуждите на църквата.

Без този прием мисията на солунските братя вероятно щеше да свърши там, където е била прекъсната.

Оттеглянето и бунтът

През 889 г. Борис доброволно напуска престола и става монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. Оставя на власт по-големия си син Владимир.

Изборът се оказва грешен. Недоволните боляри подтикват младия княз към преврат, за да върнат езическата религия.

Щом научава, Борис излиза от обителта, връща се в Плиска и потушава метежа. Владимир е свален, а на негово място поставят по-малкия син – Симеон.

Князът напуска манастира само още веднъж – за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари.

Светецът

Блажени Теофилакт пише, че Бог прославил Борис с чудотворна сила, която се проявявала чрез мощите му. Те са загубени през вековете „поради нашите грехове и поради многото превратности в съдбата на многострадалния български народ“.

Българската църква го причислява към лика на светците. Признава го за такъв и Цариградската – това личи от посланието на патриарх Николай Мистик до цар Симеон:

„Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита“

Умира на 2 май 907 г. в манастира.