На 2 май църквата чества паметта на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите. Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.
Именници
Борис, Борислав, Борислава, Боро, Боряна, Борян, Борислав, Борислава, Борка, Борко, Боряна, Бориса
Житие
Свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток – Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник. По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия.
Блажени Теофилакт казва, че Бог прославил св. цар Борис с чудотворна сила, която се проявявала чрез светите му мощи, загубени през вековете „поради нашите грехове и поради многото превратности в съдбата на многострадалния български народ„.
Светата Българска църква е причислила покръстителя към лика на своите светци. За светец го е признала и Цариградската църква, както се вижда от посланието на Цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон, дето той пише: „Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита„.
В 864 г. той се покръстил и въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква.
Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата.
В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти князът временно напускал обителта – веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари.
След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.
Починал на 2 май 907 г. Като покръстител св. цар Борис е наречен „равноапостолен светец„.
Вижте още и ⤵️
Пожелания за св. цар Борис
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на мъж
Пожелания за имен ден на жена
