Хрисант бил единствен син на царедвореца Полемий от Александрия. Като потомък на богати родители, той се учил в различни светски школи, а учители му били най-образованите мислители от това време.
Но мъдростта на света го правела тъжен, тъй като не можела да му даде отговор на въпроса – какво е това истина.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Но Бог, който се грижи за всички, уталожил тъгата му: до ръцете на младия Хрисант стигнали Евангелието и Книгата на Апостолските деяния.
Като ги прочел, той бил просветен от Истината – Христос. Потърсил учител и го намерил в лицето на свещеник Карпофор, който го упътил във вярата и го кръстил. Това не се харесало на бащата на Хрисант, който предприел всичко, за да го накара да се отрече от Христовата вяра.
Той го оженил насила за девойката Дария, която била езичница. Но Хрисант поучил Дария – тя приела вярата в Христа и двамата живеели заедно като брат и сестра, в привиден брак.
След смъртта на баща си, Хрисант започнал свободно да изповядва Христа и да живее според Неговите заповеди.
По времето на император Нумериан Хрисант и Дария били измъчвани заради вярата си. Но и самият мъчител Клавдий, като видял търпението на двамата мъченици и чудесата, станали по време на мъченията, приел Христовата вяра, поради което се удостоил с мъченическа смърт.
Дария пък била толкова търпелива в мъките, че езичниците викали: “Дария е богиня!“.
Хрисант и Дария били убити с камъни. На мястото, където били погребани, по-късно била построена църква. Светите мъченици пострадали за Христа в Рим в 284 година.
По нашите земи името Хрисант и Хрисанти се среща в Югоизточна България, където се срещат доста българи с гръцки произход.
Никой обаче не знае защо са решили, че и Найден има имен ден днес. Най-вероятно се свързва с факта, че навремето най-често с това име са били наричани подхвърлените пред вратата или случайно намерените деца.
Ще се отнася до Найден, подхвърлянето на деца бил основният разпространен начин сред по-бедните слоеве, да дадат детето, за което не могат да се грижат за осиновяване.
Обикновено са оставяли децата пред вратата на по-заможни хора, или на такива, за които се знае, че нямат деца и ще се зарадват.
Богатите или бездетни християни са считали това като дар от Бога и са приемали детето. Детето оставало в дома, като дар от Бога.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж
Пожелания за имен ден на дете
