Св. Иван Рилски Чудотворец

Св. Иван Рилски Чудотворец се отбелязва на 19 октомври 2026 г.

Сред българските духовници няма по-известен от него. Помнят го като отшелник, като основател на най-голямата ни обител и като лечител – и точно затова през 1996 г. лекарското съсловие го обявява за свой патрон.

Родното му място е Скрино – малко селце в Дупнишко, а годината на раждането му е 876-а. Застъпва царуванията на Борис I и на Симеон I, но времето, в което е най-деен, е това на Петър I – между 927 и 969 година. Смъртта му е на 18 август 946-а.

Първите двайсет и пет години от живота му минават в най-обикновена работа – пасе овце. Мисълта за монашески живот обаче не му дава мира и накрая той се озовава в обителта „Св. Димитър“, сгушена под връх Руен.

Свети Иван Рилски – 19 октомври

Там получава богословска подготовка, изучава богослужебните книги и приема духовен сан. След монашеството животът му е пост и молитва – отначало във Витоша, после все по-навътре и по-нагоре, в най-безлюдната част на Рила. Именно там по-късно се издига манастирът, който носи името му.

Разказите за чудесата му тръгват оттам: помагал на изпадналите в нужда и вдигал на крак тежко болни. Славата му излиза далеч извън планината – първо из България, а сетне и из Европа.

Стига дотам, че самият владетел тръгва да го търси: близо 500 километра дели Велики Преслав от рилските усои, и Петър I ги изминава. Отшелникът обаче отказва срещата – вероятно защото владетелят му предложил злато – и само му се поклонил отдалеч. Този отказ увеличава почитта към него още повече и към килията му започват да прииждат ученици от цялата страна.

Умира около 946 г., на седемдесет години. Полагат го в притвора на църквицата в собствената му обител – гробницата е иззидана от камък и е оцеляла до наши дни. Минават няколко десетилетия и според преданието светецът се явява насън на своите последователи с молба тялото му да бъде отнесено в Средец, тоест в днешна София. Отваряйки гроба, те намират тялото нетленно и го пренасят с почести. Денят е 19 октомври – и оттогава той се чества всяка година.

По всяка вероятност точно тогава е и канонизацията на първия и най-почитан български светец.

Георги Скилица, византийски книжовник, оставя свидетелство, че докато мощите били в Средец, край тях се изцерил самият василевс Мануил I Комнин, управлявал между 1143 и 1180 година. Три години след смъртта му, в поредната война между унгарци и Византия, Бела III превзема Средец и отнася мощите в своята столица Гран, наричана днес Естергом.

Преданието разказва какво станало след това: тамошният римокатолически архиепископ заявил, че такъв светец не му е известен, и на място онемял. Речта му се върнала едва след като се поклонил пред мощехранителницата и поискал прошка. Случката така смутила унгарците, че през 1187 г. върнали мощите в България.

Изборът на Българския лекарски съюз затова не е случаен. За Иван Рилски се разказва, че и приживе, и след смъртта си е вършил чудеса – нахранил гладни овчари, върнал разума на един обезумял, изцерявал болни и пазел обителта си. Точно на този ден всяка година се обявява и кой е Лекарят на годината.

👉 Вижте всички Имени дни през този месец

Вижте още и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже