Статии

Кои цели са най-важни в живота ни?

75 годишно изследване на Харвард

Докато преминаваме през живота, какво ни прави здрави и щастливи?

Ако вашият отговор е парите и славата, не сте единствените да го кажат, но според психиатъра Робърт Уолдингер, грешите! Като ръководител на 75-годишно проучване върху поведението на възрастните, Уолдингер има достъп до информация от първа ръка за истинското щастие и удовлетворение. Той споделя, три важни урока от неговото проучване, както и някои практически, стари като света мъдрости, за това как да изградим дълъг и ползотворен живот.

Ако сега можеше да инвестирате във вашето най-добро бъдещо, на какво щяхте да посветите времето и енергията си?

Наскоро бе проведено проучване сред родените около началото на века, на което бяха запитани: Кои са най-важните цели в живота им? – над 80% от тях заявяват, че главната цел в живота им е да забогатеят. Други 50% от същите тези млади хора пък казват, че друга важна цел в живота им е да станат известни. На нас непрекъснато ни казваха да работим, да се стараем повече и да постигаме повече. Мислехме, че това са нещата, към които трябва да се стремим, за да имаме добър живот.

Това, което знаем за човешкия живот, сме научили от спомените на други хора, а както знаем, преценката на хората за събитията невинаги е съвсем точна. Забравяме огромен брой неща, които са ни се случили в живота, а понякога паметта ни може да бъде и много креативна.

Но какво щеше да стане, ако можехме да проследим как човешки животи се развиват във времето? Ами ако можехме да изучаваме хората, от момента на техните тийнейджърски години чак до израстването им като възрастни, за да видим какво всъщност прави хората щастливи и здрави? Харвардското проучване върху поведението на възрастните може би е най-продължителното подобно проучване, което е било провеждано до сега. За 75 години са успели да проследят животите на 724 мъже, което означава, че година след година са разпитвали за тяхната работа, техните родни места, здравето им и разбира се, са задавали въпроси, без да знаят как техните животи ще се развият в бъдеще.

Кои цели са най-важни в живота ни?
Кои цели са най-важни в живота ни?

Изследвания като това са изключително редки и почти всички проекти от този вид се разпадат до десетата година, тъй като твърде много хора отпадат от проучването, или финансирането му спира, изследователите го изоставят, или пък почиват и никой не поема щафетата след това. Но благодарение на комбинацията от късмет и постоянството на няколко поколения от изследователи, това проучване е оцеляло. Около 60 от първоначални 724 мъже са все още живи и продължават да участват в проучването, повечето от тях вече в 90-те си години. Сега започват да проучват над 2000-те деца на тези мъже.

От 1938 година насам са проследили животите на две групи мъже. Първата група са се включили в проучването, когато са били второкурсници в колежа на Харвард. Всички те завършват колежа по време на Втората Световна Война и повечето от тях са се включили в нея. Втората група, е била група момчета от едни от най-бедните квартали на Бостън. Момчета, които са били избрани за проучването именно защото са били от едни от семействата в най-неравностойно положение в Бостън през 30-те години на 20 век. Повечето от тях са живели в евтини квартири без гореща и студена течаща вода.

Когато започват проучването, всички тези тийнейджъри са били интервюирани, преминали са медицински прегледи. Интервюираани са им били и родителите. След време, когато тези тийнейджъри са станали възрастни са тръгнали по различни житейски пътища. Някои от тях са били работници във фабрики, адвокати, зидари и лекари, един от тях – Президент на Съединените Щати. Други станали алкохолици и няколко развили шизофрения. Някои са изкачили социалната стълбица, от дъното чак до самия връх, а други извървяли същия път, но в обратна посока.

На всеки две години, търпеливите и отдадени служители се обаждали на мъжете и ги питат дали могат да им изпратят поредния въпросник за живота им. Много от живеещите в централната част на Бостън питали: „Защо продължавате да ме проучвате? Животът ми съвсем не е толкова интересен.“ (мъжете от Харвард никога не задават този въпрос). За да се получи най-ясна представа за живота им са се изпращали въпросници. Интеряютата са се провеждали в дневната им. Медицинските им документи също са били получавани от проучващите. “

Взимаме им кръв, сканираме мозъците им, говорим с децата им. Записваме видеа как говорят със съпругите си за най-големите си тревоги. Когато, преди около 10 години, най-накрая попитахме съпругите им дали биха се присъединили като участници в проучването, много от жените казаха: „Ами, крайно време беше!““ – разказва Уолдингер.

И така, какво научихме? Какви са уроците от десетките хиляди страници информация, която сме събрали за живота на тези хора? В уроците не става дума за богатство или слава, или за все по-усърдна работа. Най-очевидното послание на това 75-годишно проучване е следното: Добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави! Точка.

Научихме три важни урока за взаимоотношенията. Първият е, че социалните контакти наистина са нещо хубаво за нас, и че самотата убива. Оказва се, че хората, които са по-добре социално свързани със семейство, приятели и общност, са по-щастливи, те са по-здрави физически и живеят по-дълго от хората с по-слаба връзка. А усещането за самота се оказва токсично. Хората, които са по-изолирани от останалите, отколкото им се иска, смятат, че не са много щастливи, здравето им се влошава по-рано, в средата на живота им, функциите на мозъка им се влошават по-бързо и те живеят по-кратко от хората, които не са самотни. Тъжният факт е, че във всеки момент повече от един на всеки пет американци ще се определи като самотен. Знаем, че човек може да е самотен и в тълпата, може да е самотен и в брака си, затова вторият важен урок, който научихме е, че няма значение броя на приятелите и дали човек е сериозно обвързан, от значение е качеството на близките ви взаимоотношения. Оказва се, че животът сред конфликти е наистина вреден за здравето ни. Браковете с много конфликти например, без особена привързаност, влияят много зле на здравето ни, вероятно по-зле и от развода. А да живеем в добри, топли взаимоотношения е предпазващо.

След като проследихме нашите мъже чак до 80-те им години, искахме да обърнем поглед назад, към средата на живота им и да видим бихме ли могли да предскажем кой ще се превърне в щастлив, здрав осемдесетгодишен човек и кой няма. И като събрахме всичко, което знаехме за тях на 50 години, не нивата на холестерола им на средна възраст предсказаха как ще остареят, а удовлетворението от връзките им. Най-удовлетворените от взаимоотношенията си хора на 50 години, бяха най-здрави на 80 години. Добрите, близки отношения изглежда ни предпазват от някои от неприятните страни на остаряването. Мъжете и жените с най-щастливи партньорства ни докладваха, вече на 80 години, че в дните, когато са имали повече физически болки, щастливото им настроение се е запазвало. Но при хората с нещастни връзки в дните, когато съобщаваха за повече физическа болка, тя бе усилена от емоционалната болка.

И третият важен урок, който научихме за връзките и здравето ни е, че добрите отношения не просто предпазват телата ни, те предпазват и мозъка ни. Оказва се, че да си трайно обвързан с друг човек, когато си над 80 години, е предпазващо, че хората във взаимоотношения, в които наистина чувстват, че могат да разчитат на партньора при нужда, остават с по-ясна памет, за по-дълго време. А хората във връзки, в които чувстват, че на практика не могат да разчитат на партньора, това са хората, чиято памет отслабва по-рано. Не е необходимо добрите взаимоотношения да са гладки постоянно. Някои от 80-годишните ни двойки могат да спорят непрекъснато, но щом чувстват, че могат истински да разчитат на другия, когато стане трудно, тези спорове не се отразяват на паметта им.

Посланието, че добрите, близки взаимоотношения са полезни за здравето и благополучието ни – това е мъдрост, стара колкото света. Защо е толкова трудна за проумяване и толкова лесна за пренебрегване? Е, хора сме!

Бихме предпочели бърз лек, нещо, което можем да вземем, то да направи живота ни хубав и да го запази такъв. Връзките са объркващи, те са сложни и тежката работа да се грижиш за семейство и приятели не е секси или бляскава. Освен това продължава цял живот, никога не свършва. Хората от 75-годишното проучване, които станаха най-щастливи пенсионери, бяха тези, които работеха активно да превърнат колегите си в нови приятели. Точно като родените около началото на века в онова ново проучване, много от нашите мъже, когато тръгваха като млади хора, наистина вярваха, че славата, богатството и големите постижения са това, към което трябва да се стремят, за да имат хубав живот. Но отново и отново през тези 75 години, нашето проучване показа, че най-добре се справят хората, които се опират на взаимоотношенията – със семейството, приятелите, общността.

Ами вие? Да кажем, че сте на 25 години или на 40, или на 60. Как изобщо би изглеждала грижата за вашите взаимоотношенията?

Възможностите на практика са безкрайни. Може да е нещо толкова просто: като замяна на времето пред екрана, с време за приятели или съживяване на връзка в застой, като правите нещо ново заедно – дълги разходки, вечери за срещи, или да потърсите онзи член от семейството, с когото не сте говорили от години, защото често срещаните семейни вражди нанасят ужасни вреди на хората, които не могат да простят.

Вихме искали да завършим с думи на Марк Твен. Преди повече от век той си спомнял живота си и написал това: „Животът е толкова кратък, че няма време за препирни, извинения, завист, търсене на отговорност. Има време само за любов и не повече от миг, така да се каже, за останалото!“

Добрият живот се гради с добри взаимоотношения!

Вижте още и ⤵️
20 съвета за светъл живот
Енергията на живота
Семейни констелации

Sending
Оценка
5 (1 глас)
Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите