Обичаи и традиции

Историята на нестинарството

Кои са нестинарите и от къде се ражда този ритуал?

Нестинарството е една от най-атрактивните атракции в българските ресторанти, единствено по рода си, съществуващо от много векове само в България. В днешно време ритуалът е много различен и е претърпял страхотно развитие от своето раждане.

Нестинарството – така наречено „ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа, като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня, и го молели да ги дари със Здраве, Успех и Плодородие през годината. Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия, като това включва България – Странджа планина (село Българи, с.Резово, с.Бродилово и др.), Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.).

Историята на нестинарството
Историята на нестинарството

След покръстването на България и приемането на християнството за официална и единствена религия, ритуала замира анатемосан от църквата, забранен като ерес. Минават векове и хората ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите.

Но през 14 век, България е превзета от Турция и поставена под турско управление. Населението на България е било насилствено претопявано, селата и градовете опожарявани и по-късно те изчезвали. Такава е съдбата и на българското селце Българи в Странджа планина, където, случайно или не, се е смятало, че е столица и най-важното за нестинарите място. След като турците нападнали и разграбили с.Българи, го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса. Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на „Св.Константин и Св.Елена и я изнесла преминавайки и поклащайки се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели по нея нямало и следа от изгаряне.

От тогава нестинарството се възражда. Като покровители и пазители на нестинарите се смятат Св.Константин и Св.Елена, като обредния ритуал се извършва основно на техния празник – 21, 22 май (по старо) или на 3, 4 юни (пo ново).

Поверието е, че: огънят, който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по силни и по спокойни.

Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие. Смята се че нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват, тя сама намира избрания и достойния човек.

Те казват: ”За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена. Когато усетиш,че музиката те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява и всичко около теб изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени…“.

Но в днешни времена този ритуал не се възприема толкова като обреден танц, колкото се изпълнява главно като коронна атракция в българските заведения в България и извън нея.

Вижте още и ⤵️
Нестинари играят за Св. Св. Константин и Елена
Българските традиции
Български пословици и поговорки

Sending
Оценка
5 (1 глас)
Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите