Военни вицове за войници и офицери

Къде се срещат времето и пространството? - В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

В казармата старият кокал обяснява на новобранец: - И никога недей да спориш със старшината! Няма защо да му обясняваш, че земята е кръгла. - Защо? - Защото ще те накара да я изравняваш!

Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: - Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: - Господин старшина, разрешете да доложа - там сте, покрит с хартия!

Американец, французин и руснак спорят кой има по-големи самолети. Американецът: - Нашите самолети са толкова големи, че вътре може да се съберат едновременно пехотен и танков взвод. Французинът: - А нашите са толкова големи, че в тях могат да се съберат два пехотни и два танкови взвода! Руснакът: - Аз пък миналата седмица имах следния случая. Летим с командира по задача. По едно време той ми вика: "Я отиди отзад и виж какво шуми в салона!". Взимам аз мотоциклета и отивам. За два часа обиколих целия салон и нищо не намирам. Приближавам се към най- далечния ъгъл и какво да видя - единият илюминатор забравен отворен, някакъв АН - 24 се промъкнал през него и лети около лампата….

Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"

В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: - Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: - Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: - Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…

Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: - Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? - Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?

Началник се връща от командировка. Секретарката му казва: - Имам няколко лоши новини и една добра. - Кажи лошите. - Ами данъчните ни направиха проверка и блокираха сметките на фирмата. Шофьора удари служебната кола. Пропаднаха ни две продажби… - А добрата новина? - Ще си имаме дете, скъпи!

Старшината командва войниците: - Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.

Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: - Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! - (вдига левия крачол и показва). - Или сини! - (вдига десния крачол и показва).

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

Старшината строява ротата и командва: - Иванов! 50 крачки пред строя - ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: - Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! - По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!

Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, годподин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа - до него се крие друг военен в офицерска униформа. - Извинете, господин капитан… - Не съм капитан. - Извинете, господин майор… - Не съм майор, полковник съм! - Леле, толкова далече ли съм избягал!

Полковник на ръба покрива на казармата: - Редник Петров, клекни! Редник Иванов - прав до него! Редник Костов - наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: - Господин полковник! Време е за вечерната проверка! - Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…

Старшината стои бесен пред строя и крещи: - Чий е този автомат, който не е почистен? - На Калашников, г-н старшина.

Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: - Вляво - дупка от снаряд… Вдясно - телена ограда! След около час офицерът прошепва: - На какво разстояние сме от противника? - На около три километра. - Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? - Аз не шепна! Аз съм настинал!

Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. - Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! - въздиша редникът.

В затвора: - За какво лежиш? - Гледах чужди карти. - Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. - А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.