Военни вицове за войници и офицери

- Кой командва екипажа на потънал при корабокрушение кораб, спасил се на необитаем остров? - Най-старшият необесен офицер.

В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. - Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат! - Късно е вече, синко, лягай да спиш. - Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! - Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: - Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Новабранец се жалва на началството: - Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… - Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Жители на село пишат писмо до командира на съседната военна авиобаза: "Господин полковник, Всеки път, когато вашите самолети преминават звуковата бариера, се разнасят страшни шумове и взривове, които ни пречат да спим и плашат добитъка. Не може ли да я махнете тази бариера, че да не пречи постоянно и на нас, и на летците ви дето постоянно трябва да я прескачат?"

Командирът на поделението трябва да прати трима войници на опасно задание. Строява ги и командва: - Да излязат напред трима доброволци, на които не съм давал пари назаем!

Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

Разговор в казармата: - Редници, къде бяхте? - Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… - Веднага да върнете душовете на мястото им!

Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. - Защо пълзите така? - пита той. - Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим - докладва ефрейторът.

Войната в Чечня се закучила и руското командване решило да събере доброволци да се бият. Отишли генералите в един затвор и казали на най-опасните рецидивисти: - Вижте какво, момчета, ако се пишете доброволци - за всяка глава, която донесете ви намаляваме 5 години от присъдата! Естествено, всички се съгласили, натоварили ги в самолета и излетяли. По едно време самолета каца, вратата се отваря и затворниците се разпръснали… След два часа се връщат, всеки носи по 5-6 глави, подритва още 2-3… Командира се хваща за главата и казва: - Абе, момчета, какво правите? Та ние сме в Киев за презареждане…

Самолет търпи бедствие, ситуацията е безнадеждна, но командирът на екипажа изпраща стюардесата да подготви пътниците за аварийно кацане. Тя застава пред пътниците и започва: - Уважаеми пътници, ситуацията е под контрол. Моля изпълнявайте точно моите инструкции. Нека всички извадят паспортите си и ги вдигнат. Така, всички имате паспорти, сега отворете на страницата със снимката. Всички послушно изпълняват. - А сега откъснете тази страница и я навийте на фунийка. Добре. А сега си заврете фунийките отзад… - Това вече е прекалено. Защо е необходимо - пита един от пътниците? - Не е прекалено, компетентните служби иначе имат проблеми с идентифицирането на труповете.

Военоморско учение. Един крайцер изстрелва ракети. Първа ракета - в целта. Втора ракета - в целта. Трета ракета - право в мачтата на флагманския кораб. След малко се получава радиограма. Радистът тича при капитана: - Капитане, радиограма от адмирала! - Прочети я. Радистът почва да чете пред всички на мостика: "Абе ей, капитане, какво правиш бе идиот! Ще ни избиеш всичките бе, мамка ти! Само да те гепя на сушата! Ще ти скърша врата! Майка ти ще…" И така нататък още пет минути. Радистът спира да чете. Другите офицери сконфузено гледат капитана, който невъзмутими казва: - Добре, върни се сега в рубката да разшифроваш текста.

Генерал пуши цигара и преглежда строя на войниците. Спира до последния войник и пита: - Колко деца имате? - Седем. - Аз когато пуша отвреме на време си изваждам цигарата от устата!

Старшината казва на войниците: - Само да видя, че нямате вода в манерките цялата ще ви я изсипя на главата!

При инспекция офицерът пита един от войниците: - Колко време сте в армията? - Много. - отговаря войникът. - Много какво? - Много дълго. - е крайният отговор.

Редник съобщава на главния: - Старшина, има дупка в чаршафа ми. - Обърни го от другата страна и заспивай.

Смяна на караула през ноща. - Стой! Kой идва? - Снежанка и седемте джуджта. - Снежанка при мен, останалите на място! От близките храсти се чува гласа на дебнещия дежурен офицер: - На джуджетата три, а на Снежанка пет денонощия арест!

Разговор между двама приятели-старшини: - Защо те уволниха от армията? - По болест. - Каква болест? - Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.

Командирът пита касиера: - Къде държите парите на полка? - В здрава кутия. - Надеждна ли е? - Абсолютно! Никакъв ключ не може да я отвори. - А вие как я отваряте? - С пирон.

В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: - Какво е това? - Как какво - неутроноуловител. - отговорил боеца. - Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?