Семейни вицове за съпрузи и роднини

Кино. Прожекцията свършва, лампите светват, и за тяхна обща изненада се оказва, че съпруг и съпруга са стояли един до друг без да знаят. Жената веднага се развиква: - Така, значи! Така ли се грижиш за децата ни, докато аз гледам нещастната си болна майка!

След развода някакъв мъж се възмущава: - Няма справедливост! Откъде накъде ще й оставят на нея моите деца! - Защо пък твоите? Не са ли и нейни? - Ами виж сега, ще ти обясня с пример. Отиваш до автомата, пускаш му 50 стотинки и той ти дава чаша кафе, нали така? - Да. - Е, тази чаша кафе твоя ли е, или на автомата?

Съпруг влиза в банята и заварва жена си да къпе четири деца. Пита учудено: - Но, скъпа, нали ние имаме само две деца?! - Разбира се, точно се опитвам да разбера кои са нашите.

Баща и син си говорят по полови въпроси. - Кажи, сине, какви качества търсиш в жените? - Ами... големи гърди. - Е, а за сериозни отношения? - Ами... големи гърди. - Не, питам те ако например искаш да се свържеш с жената за цял живот? - Е, чак пък цял живот... толкова големи гърди няма в природата.

Алекс пита избранницата си - Значи не искаш да се омъжиш за мен? - Не. Мъжът ми трябва да е смел и находчив. - Не помниш ли, че те спасих, когато се давеше? - Ти си смел, но това не означава че си находчив! - A знаеш ли кой преобърна водното колело, което караше?

Млад мъж иска ръката от бащата на годеницата си. Бащата пита: - Ти можеш ли да издържаш семейство? - Разбира се! - Прекрасно. Ние сме шестима.

Двойка влюбени се целуват на дивана. По някое време младежът пристъпва към по-решителни действия и бута девойката по гръб. - Почакай! - казва тя, - не е ли по-добре след сватбата? - Знам ли... Ами ако мъжът ти се случи някой ревнивец?

Млад мъж влиза в книжарницата и казва: - Нужна ми е поздравителна картичка. Искам да бъде красива, романтична... - Може би тази? - показва продавачката картичка, на която пише: "На единствената жена, която обичам истински!" - Чудесно! - казва мъжът. - Дайте ми тринайсет.

Млад мъж влиза в цветарски магазин и вижда на стената окачена дъска с надпис: "Каквото искате да кажете на приятелката си, кажете го чрез цветята". Мъжът се обръща към цветарката: - Бихте ли ми дали изкуствени рози, защото това, което искам да кажа на приятелката си, е лъжа.

Между влюбени: - Скъпа, обичаш ли животните? - попитал мъжът. - Не толкова много, че да се омъжа за теб.

Двама млади ще се женят. Родителите им се запознават и почват да обсъждат съдбата на бъдещото семейство: - Вашият син как е - има ли образование, добра работа, пари? - Ох, да не ви разправяме... А вашата дъщеря? - Ох, не питайте...

Имало в едно село една мома. От всички моми в околията тя била най-хубава. Красива като роза, нежна като кокиче. Чиста като сълза. Ама колкото била хубава толкова била и проста. Не можела две думи на кръст да върже, да не говорим да състави цяло изречение. Глупава, глупава, просто няма толкова тъп човек в целия свят. Дошло време да я женят, харесал я някакъв момък от съседното село и поискал да се срещне с нея. Тогава майката на момата и казала: "Дъще, когато дойдат да те видят бъдещите сватове, дума да не си проронила, че няма да те вземат. Само аз ще говоря!" Дъщерята се съгласила и в уречения ден дошъл бъдещият съпруг с майка си и баща си. Майката на момата дълго и нашироко разказвала. Говорела и говорела. Накрая момъкът казал: "Е, нека да оставим и момичето да каже нещо." Момичето погледнало към тях и рекла: "Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ..чи вий по кой път минахти? Пу долния или пу горния?" "По долния, защо?" - попитал момъкът "Щоту на горния има едно голямо лайно, дето аз го изсраф!"

- Бих искал да се оженя за Вашата дъщеря. - Достатъчно обезпечен ли сте, за да издържате семейство? - Мисля, че да. - Хубавичко си помислете, все пак ние сме 5 човека.

Младо семейство кани гости. Мъжът казва на жената: - Приготви вечеря за четирима. - А как да сготвя - така, че повече да не дойдат, или така че да искат пак да дойдат?

Фокусник пита публиката в цирка: - Ако има сред вас двойка женени преди 24 часа нека излязат на арената! Пристигат младеж и момиче, хванати за ръка. - Вчера ли се оженихте? - Да. - Тогава имам само един въпрос - какво правите тук, за Бога!?

Сприятелили се двама студенти - българин и французин. Идва французинът в България и започва да разглежда семейния албум на приятеля си. По едно време вижда снимка - баща му седи на стол, а майка му права до него и се възмущава: - Що за кавалерство е това - как може мъжът да седи, а жената да стои права? Българинът обяснява: - Тази снимка е правена след първата брачна нощ. Баща ми не е можел да се държи на краката си, а майка ми не е могла да си седне на г**а.

Двама приятели си говорят: - Какво става с тебе? - Ами ожених се. - И как е? - Абе командва ме жената... Не трябва да пия, не трябва да пуша, не трябва да закъснявам вечер. - И сега какво, съжаляваш ли че се ожени? - И да съжалявам не трябва...

- Скъпи,имам един много малък недостатък - не умея да пестя пари! - съобщава на съпруга си млада жена. - Нищо, мила, ще се научиш. Аз пък още не знам как да ги печеля...

Най-важното е жената да е интелигентна и хубава, няма нищо, че е много богата.

Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: - Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: - И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: - И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.