Семейни вицове за съпрузи и роднини

- Вчера видях твоята бивша съпруга - казва адвокатът на Филипо. - Заплаши, че ако продължаваш да не изплащаш редовно издръжката за децата, ще се върне при теб.

- Последната ми съпруга беше късогледа - спомня си с въздишка Хулио. - Напусна ме, когато й купих очила.

Руски новобогаташ прави завещание: - Къщата - на съпругата; ролс ройса - на брат ми; вилата - на моята любовница; сметката в швейцарска банка - на децата ми; дълговете - на фирмата ми.

- Запишете: "Черепна травма..." започва да диктува неврохирургът. - Може би - черепно-мозъчна? - прекъсва го стажантът. - Пострадалият изобщо няма мозък! Та нима може на рождения ден на съпругата си да отиде при любовница?

Холивудска майка утешава своята дъщеря: - Не се притеснявай, че те напусна твоят разпътен съпруг, дъще! Ти си толкова млада още и имаш достатъчно време да се омъжиш за десети път. А аз, горката, какво да правя?

Просяк настойчиво звъни на вратата на фрау Ева и тя го заплашва, че ще извика мъжа си. Просякът обаче е убеден, че съпругът не е в дома си. - Вие от къде знаете? - изненадва се фрау Ева. - Ами съпрузите на жени като вас се прибират само за вечеря. Че и по-рядко.

- Господин професор, защо дойдохте на коктейла без съпругата си? - Значи това било! През цялото време бях сигурен, че съм забравил нещо!

В разгара на скандала Стефани крясва на съпруга си: - И ти смееш да ме гледаш? - Ами човек свиква с всичко.

Овдовялата Нора поставя надгробен паметник на съпруга си с надпис "Почивай в мир". След отварянето на завещанието тя разбира, че не е сред наследниците и добавя към надписа: "Докато дойда аз".

Двама жокеи разговарят преди старта на състезанието: - Твоята съпруга може ли да изправи коня на задните крака? - Може - в мига, в който си свали грима!

Финалът на американската мечта: "Когато едно американско семейство може да си позволи да има деца, то има вече внуци".

Извод от практиката: жената никога не забравя мъжете, с които е била. Мъжът пък никога не забравя тези жени, с които не е могъл да бъде.

- Дино, от какво зависи щастието в брака? - От точно тези думи, които съпругът и съпругата не си казват един на друг.

Картър се оплаква на приятел: - Жената ми изневерява, но така и не мога да я хвана! - Че толкова бързо ли бяга?

Патси споделя с приятелка: - Снощи тъкмо си легнахме и мъжът ми започна да повръща, сякаш се е отровил от нещо. - Да не си го целунала?

Томас плаче пред една надгробна плоча в гробището: - Защо толкова рано си отиде? - За кого плачете? - пита го минувач. - За първия съпруг на жена ми.

- Сеньорина, не плачете толкова много. Наистина съпругът ви почина, но вие сте още много красива и млада. - Тъжно ми е, защото от него не ми остана нищо за спомен. - Е, поне ви остана за спомен бебенцето, неговият син. - О, де да беше така!

Лейла споделя пред приятелка недоумението си от своя съпруг: - Изобщо не мога да угодя на мъжа си. Той ми се цупи, хем когато говоря за бившия си съпруг, хем когато прехвърля разговора за бъдещия си съпруг.

- Ейми, вчера мъжът ми побесня, защото получи анонимно писмо! - Ужас! И от кого беше писмото?

- Мамо, мъжът ми има ли право да отваря писмата, които са адресирани до мен? - Разбира се, че може, нали сте едно семейство. - А татко защо тогава не отваря твоите писма, като има право? - Защото той има право, но няма смелост.